прикъ̀твам, -аш, несв.; прикъ̀там, -аш, св., прех. Диал. Поставям нещо на скрито място; скътвам. Много от жените се нахвърлиха въз ковчезите си, извадиха нанизите си и ги прикътаха на по-сигурно място из къщите си. Н. п. Филипов. || Разш. Вдигам нещо настрана, за да го запазя; опазвам. Роднините му прибраха и прикътаха което му бе останало от баща и майка. прикътвам се, прикътам се страд.
|