прикя̀, мн. няма, ж. (нгр.). Диал. Дар, който невестата донася в къщата на мъжа си; чеиз. На втората неделя след панаира Лазар и Ния отидоха да живеят в новата си къща. Пренесли бяха преди това някои вещи и всичко, що бе донесла Ния у Глаушеви като прикя. Дим. Талев. Мита е още малка: едвам сега майци отмяна на ръце да стане, прикя да си изтъче. П. Ю. Тодоров.
|