|
прилèпвам1, -аш, несв.; прилепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Лепя нещо върху друго. Той с разтреперана ръка одра бялата половина от хартийката, прилепи я на камъка и надраска там няколко думи. Вазов. Стани, стани, Стоенчо, не плачи, иди и по-скоро донеси две вощенички, запали и ги прилепи на дървото. Блъсков. 2. Плътно допирам нещо до друго. Тачката пристъпи още по-отблизо до Гроздан и почти прилепи лицето си до неговото. Йовков. Двете момченца стояха в коридора, прилепили до смачкване нослетата си о стъклата на един прозорец, и гледаха навън. Ем. Станев. прилепвам се, прилепя се страд. и непрех. Човекът се прилепи плътно до колата и погледна вътре. Л. Стоянов. Високият с подпухналото лице се прилепи до стената и зачака с изваден пистолет, готов за стрелба. Дим. Димов.
прилèпвам2, -аш, несв.; прилèпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Плътно се допирам до повърхността на нещо. Той бе облян с пот, от който прилепваха до високото му чело китки от кестенявата му коса. Вазов. А челцето ѝ го беше побил ситен пот като роса, от който бяха прилепнали две-три малки пашкулчета от косата ѝ. Влайков. Върбата рекла на пълзящия трънак: / — Защо си толкоз опак?... На човешкий крак / защо така прилепваш злобно? Михайловски. Устните му бяха тъй засъхнали, че не прилепваха. К. Петканов. 2. Разг. За дрехи, обуща и под. — плътно прилягам, лежа добре. Ръкавите плътно прилепнаха до китките на ръцете, така че да не влиза вода и да не излиза въздух. А. Каралийчев.
|