прѝлив м. 1. Временно повишаване на равнището на водата в океаните и моретата, което се повтаря периодически. Противоп. отлив. За последен път пред нозете ми приливът залива скалата. Багряна. 2. Прен. Натрупване, нарастване, подем на нещо. В миг уплашен спира коня, но наново той догоня / стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен. Смирненски. Боят, усилен от прилива на нов ентусиазъм, закипя във всичката си гороломна сила. Вазов. Отново почувства прилив на необикновена сила, очите му загоряха, трескаво и бързо в ума му зрееше вече смел и опасен план. Йовков.
|