прилѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е подобен, прилича на някого или на нещо. В големия вир... се къпеше Войка гола, бяла, прилични на преспа сняг, паднала от планината. Елин Пелин. Току над нас се издигаше висока камениста чука..., прилична на голяма птица с отпуснати крила. Йовков. 2. Който е съобразен с изискванията на приличието, на добрите нрави. Прилично държание. 3. Който е с хубав, приятен външен вид. Ненко беше снажен, приличен и хубавец ергенин. Влайков. Чиновникът — учтив и приличен млад човек — бе едно от доверените лица на Кондоянис. Дим. Димов. Денковата къща — едничката в селцето по-прилична — на две ниски катчета, намазана с кал, с прозорчета, беше отредена от селото да приеме високия гост. Вазов. Години наред живееха двете жени мъчен живот, но не останаха без залък хляб, без топливо и без прилична дреха. Дим. Талев. 4. Който подхожда за случая. Всичките затворници... наричаха Димитра войвода, комуто и отдаваха приличните почести. З. Стоянов. Прилично възнаграждение.
|