прилѝчие, мн. няма, ср. Начин на държане, възприет от дадена обществена среда; вежливост, учтивост. Приличието искаше да се приказва, за да не усетят гостите и най-малкото стеснение. Йовков. || Умереност, скромност. Старата Глаушица и учителката често се счепкваха, макар и двете да пазеха приличие. Дим. Талев.
|