приля̀гам, -аш, несв.; прилèгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Лягам до някого или до нещо. Прилегни тук до мене. Прилегнах до копата на завет. 2. Плътно лягам, прилепвам се на нещо. Вдигнеше ли Сурак (еленът) влажна муцуна, за да откъсне някое разлистено клонче — рогата прилягаха кротко върху гърба. Орлин Василев. На тая тенджера капакът не приляга добре. 3. За дреха — стоя добре. След вечеря Любица се облече в бяла копринена блуза, която дивно прилягаше на прелестното ѝ тяло. Вазов. И на двамата униформите прилягаха много добре и, както те сами се уверяваха, никой нямаше да се досети, че под тия офицерски униформи се крият партизани. Дим. Ангелов. 4. Подхождам, съответствам на някого или нещо. Аз бях запомнил дядовите Колеви думи, па си ги често преговарях, често ги и подмятах в разговора си, дето прилягаха, даже и дето не прилягаха. П. Р. Славейков. Че той не е мъж за тебе / и мен не приляга, / че е Камен сиромах просяк, / гол като тояга. Вазов. В околността на Люляково имаше една голяма висока могила... Наричаха я просто „Голямата могила“. Но това име ѝ прилягаше и стигаше да я отличи от безбройните могили в полето. Йовков. □ Приляга ми (диал.) — а) Стои ми добре. б) Идва ми отръки. Найда за всичко я бива, лельо Радо. Мен нищо ми не приляга. A. Каменова.
|