примàмвам, -аш, несв.; примàмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Мамя някого с нещо да дойде при мен; прилъгвам, подмамвам. Примамваше сърните и тъй мило им говореше, че те идеха при него и взимаха хляб от ръката му. Елин Пелин. Тя го примамваше с ябълки, с пъпешчета, с дини. Г. Караславов. 2. Привличам, притеглям, съблазнявам някого с нещо. С какъв копнеж бе бързала да се върне в бащин дом! Това е тъгата от раздялата, която остава в сърцето и те тегли, примамва те да се върнеш. Дим. Талев. Тяхната игра примамва и нас. Влайков. Ней се стори, че водата я примамва, като че ли в своите прегръдки тя ѝ обещава вечен покой. Вазов. примамвам се, примамя се страд. и непрех.
|