примѝрам, -аш, несв.; примрà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. примря̀л, -а, -о, мн. примрèли, св., непрех. Става ми зле, изгубвам съзнание; припадам. Кърсердарите държаха здраво Филчовица... При всеки удар тя изпискваше, примираше от болки. К. Петканов. Дор извика, / нахвърлиха се върху нея те: /... / „Отидох, майко!...“ – хлъцва тя, примира. К. Христов. Примирам от страх. Примирам от плач. || Изпитвам много силно желание за нещо. Магдалина, подир дълго отказване, склони да приеме угощението му — тя примираше от глад. Вазов. Примирам от жажда. □ Примирам от смях — смея се много, до прималяване. И не искаше да знае защо момичетата примират от смях. Йовков.
|