примирѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който изразява примирение. В антрето той дочу два женски гласа — единият висок, дрезгав и малко нервен, глас на непознатата жена, а другият тих и примирителен — гласът на майка му. Вежинов. Примирителен тон. 2. Който се примирява с всичко. Архимандритът не се дразнеше от неговата враждебна недоверчивост, беше кротък, примирителен, предпазлив. Дим. Талев.
|