примиря̀вам се, -аш се, несв.; примиря̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Признавам, приемам и се покорявам пред неизбежността на нещо. Не е ли чудно, че Славка се жени за него? Тя, с такива претенции до вчера, непримирима, горда, с желание да се издигне до небето... И току отведнъж се примирява, става разумна, практична. Елин Пелин. Всичко забравяме лесно, с всичко се примиряваме. Йовков. И понася народът своето тегло, примирява се с него. П. П. Славейков. Тя беше много горда, за да покаже, че страда, много пламенна, за да се примири, и много ревнива, за да му прости. Дим. Димов. 2. Преставам да враждувам с някого; помирявам се. Чичо събори високите дъски от оградата, след като се примири с тате. Ст. Чилингиров.
|