прѝмка ж. 1. Връв, въже, вързано на бримка, за да може лесно да се стегне и да се завърже нещо; клуп, ласо. Примката, направена от въжето, те я закачаха на върха на един дълъг прът и, когато изплашените коне, прилепени към зида, гледаха да отбягнат, нахлузваха я върху шията на оная кобила, която им попаднеше. Най-напред животното се разскачваше, бъхтеше се, но примката все повече го стягаше и то спираше. Йовков. 2. Мрежа от връв или въже, с която се хваща, лови нещо. Той поставяше капани, примки, копаеше вълчи трапове. Елин Пелин. 3. Прен. Хитро скроена измама, за да бъде подмамен, уловен някой. Той разбра, че нещастният е влюбен и вплетен в примките на тая коварна жена. Вазов. По-късно той помисли по-добре и разбра, че някаква лукава и нечиста примка се крие в тоя процес. Йовков. Аз бях слисан от ударите и се втурнах стремително към вратата на една стая, в която мислех, че има чиновници. Уви! Стаята беше празна и, за да не падна в примката, дръпнах се веднага назад. Ал. Константинов. 4. Диал. Дупка, изплетена от конци, в която се вкарва копче за закопчаване.
|