примъчня̀вам. Само 3 л. ед. примъчня̀ва ми, несв.; примъчнèе ми, мин. св. примъчня̀ ми, св., безл. Изведнъж ме обхваща мъка или ми става мъчно от време на време. Момичето беше станало напоследък много чувствително и, като му примъчнееше, плачеше, но никому не казваше. Ст. Ц. Даскалов.
|