принизèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от принизя. 2. Като прил. — а) Наведен, сведен ниско до земята. Царят се обърна към попа и кимна благосклонно на неговия принизен поклон. Ст. Загорчинов. Принизено чело. б) Прен. Покорен, унижен. Чедата пламенни на стария Балкан / през тоя ден на себе нямат равни! / Те победители са славни — / те, принизените довчерашни роби! К. Христов. || Който изразява безропотно покорство, унизеност. Той сваля шапката с принизен вид. Вазов. Господинът спря и ме загледа пак, ала сега от цялото му лице вееше някаква принизена безпомощност. Г. Райчев.
|