принизя̀вам, -аш, несв.; принизя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Свеждам ниско. 2. Прен. Карам някого да се чувства, да бъде унижен; омаловажавам, подценявам. Това ура пада като буря върху нея (тълпата пленници), гнете я, принизява я към земята. Йовков. Потомците на тия, които все пак успяха да го предадат и които заедно със султанските власти го качиха на бесилото на 19 февруари 1873 год., днес безсрамно кощунстват с неговата велика памет. Те посягат на неговата памет, за да принизят и да притулят неговото (на Левски) дело. принизявам се, принизя се страд. и непрех. Бръзка беше провесила глава, принизила се бе някак към земята и плахо гледаше. И. Волен.
|