принуждàвам, -аш, несв.; принỳдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Карам някого да направи нещо против волята си; заставям, насилвам. Страшният глад бе го принудил да слезе от планината и да попроси хляб от първия жив човек. Вазов. Разбрах на какви нови изтезания подлагаха тия нещастници, за да ги принудят навярно да направят признания. Величков. Те ще разбият и принудят турците да се затворят в Одрин. Йовков. принуждавам се, принудя се страд. и непрех. Аз се принудих да сляза и да вървя пеш, за да избягна рисковете. Вазов.
|