приòблачен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Поет. Който се издига или се намира високо, до облаците; много висок. Слънцето трептеше веч над западните приоблачни чуки. Вазов. Остави облаче приоблачен балкан / и се изгуби, скри се в небесата. К. Христов.