припàдам, -аш, несв.; припàдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Получавам припадък, изгубвам съзнание. От страшната нощ във воденицата Марийка придоби болест — истерически да припада, колчем се уплаши. Вазов. Въведоха ранения в къщи и, щом го сложиха в леглото, той припадна от изтощение. Дим. Талев. 2. За мъгла, мрак и др. — падам, спускам се ниско. Мъглата изново пак припадна и дъждът започна да роси изтънко. З. Стоянов. Над Преспа модър мрак припадна. Н. Райнов. Остави облаче приоблачен балкан /... /, а в късна нощ на стан / припадна, гдето свари в тъмнината. К. Христов. Припада здрач, задрямват вековните гори. Йовков.
|