припàдък, мн. -ци, м. 1. Изгубване на съзнание поради болест, уплаха и др.; припадане. Теодора изохка, па, като седна, отпусна главата си... Лицето ѝ побеля като стена, очите и се склопиха. Тя примря...; никой не знаеше причината на припадъка ѝ. Вазов. Сърдечен припадък. Епилептичен припадък. 2. Прен. За силни чувства — настъпване, пристъп. Не съм християнин, макар че носех тая икона... И в припадък на дива ярост славянинът смачка с крак свещите, които горяха на пода. Ст. Загорчинов.
|