|
припàрвам1. Само 3 л. ед. припàрва ми, несв.; припàри ми, мин. св. припàри ми, св., непрех. Изведнъж почва слабо да ми пари. Никола Голев, който имаше навик да оставя цигарата залепнала за долната си устна, докато му припари, махна угарката... и рече поучително. Дим. Ангелов. Елена нямаше сили повече да вика... На очите ѝ припари, бликнаха сълзи... Вървеше и плачеше за хайдутите. К. Петканов.
припàрвам2, -аш, несв.; припàря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Разг. Обикн. с отрицание — идвам, влизам, доближавам се, приближавам се за малко. Аз като бях млад, не смеях да припаря в кръчмата: страх ме беше от баща ми. Йовков. Те (турците) идат тук да дирят... Нищо тука няма, нищо тук не оставям да припари. Вазов.
|