прѝпев м. 1. Част от песен, която се повтаря след няколко стиха; рефрен. Когато хорът свърши първия куплет с припева: Марш, марш, генерале наш / публиката се дигна. Вазов. || Разш. Песен, мелодия. Попейте ми, красни македонски деви, / попейте ми ваште невинни припеви. Вазов. Момите пееха своите проточени песни, гласовете им се бавно носеха над селото и се присрещаха с припевите из другите седянки. А. Страшимиров. 2. Диал. Напевен плач, оплакване на мъртвец. Лазаринка се захлупи над люлката на мъничкото, което гукаше като гълъбче, и зарида с тих припев. Елин Пелин. Иван си мислеше, че мъчно ще понесат смъртта на Минча, че в къщата им с месеци и години ще се чуват плачове и припеви. Г. Караславов.
|