прѝпек, мн. -ци, м. 1. Място, изложено на силно слънце На припеците по белите цветове на глоговите храсти бръмнаха пчели. Дим. Ангелов. Над земята грееше ярко, топло, весело и животворно пролетно слънце... Па припеците в полето се смееше гъста млада трева. Г. Караславов. 2. Силно припичане на слънцето. Даже и листата на дърветата се бяха навели... за да се затулят колко-годе от припека. Мих. Георгиев. □ На припек — на открито, на слънце. Пред кръчмите и кафенетата седяха на припек мъжете. Елин Пелин. Врабци се трупат на припек по плетищата и дигат весело врява. Йовков.
|