припѝрам, -аш, несв.; припрà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. припря̀л, -а, -о, мн. припрèли, прич. мин. страд. припря̀н, -а, -о, мн. припрèни, св., непрех. Разг. 1. Натискам, наблягам върху нещо; напирам. Фучи фъртуната, нетърпеливо бута, /... / премръзнала е — хе, припира тя, не чака. К. Христов. 2. Настоявам нещо да стане, да се извърши. В село се късни прибират жетварки. / Хубава Яна припират другарки: /„Яно, каква е таз твоя промяна?“ П. П. Славейков.
|