припѝсвам, -аш, несв.; припѝша, -еш, мин. св. припѝсах, св., прех. 1. Казвам, твърдя неоснователно, че някой е извършил нещо или че притежава известни качества. И какви, какви само лоши работи не му приписвали и за какви извършени уж от него злоупотрeбления не приказвали! Влайков. Поп Дочо, доволен от успехите на дружеството, на всяка крачка хвалеше Вълчана, приписваше му свои и чужди заслуги. Йовков. Народното суеверие приписваше вълшебна сила на тая вода. Вазов. 2. Смятам за причина, отдавам на нещо. Чужденецът... би се зачудил от това пълно възпроизвеждане европейските удоволствия в един град, едвам вчера излязъл из мрака на един варварски режим. Но той би се излъгал, ако припишеше тоя успех на влиянието на наплива на вънкашен свят. Вазов. Това вълнение той приписа на спотаените ѝ силни чувства. 3. Пренасям правото на собственост от едно лице върху друго; прехвърлям. приписвам се, припиша се страд.
|