припѝчам, -аш, несв.; припекà, припечèш, мин. св. припèкох, припèче, прич. мин. св. деят. припèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св. 1. Непрех. Грея силно. Задушно взе да става, наистина. Слънцето захвана да притча. Влайков. Времето беше все тъй хубаво, припичаше. Йовков. Наближаваше обед. Слънцето силно припичаше и над улицата трептеше мараня. Дим. Ангелов. 2. Прех. Турям, излагам нещо срещу слънцето или срещу огъня да се грее, топля. Селото беше събрано повечето на едната страна, върху по-полегатия бряг, отдето, обърнато на юг, припичаше къщите си на слънце. Йовков. 3. Прех. Пека допълнително, леко. припичам се, припека се страд.
|