приповдѝгам, -аш, несв.; приповдѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. приповдѝгнат, св., прех. 1. Повдигам малко. Някои от селяните, когато минаваха край зазреялите житни ниви, нагазваха в тях, прегръщаха житните класове и плачеха като деца. Трябваше насила да ги приповдигат. Дим. Ангелов. Той приповдигна бавно лявата си ръка и тъй, с опакото на едрата си ръка, я плесна по лицето. Дим. Талев. 2. Повишавам, увеличавам силата, интензивността на положително чувство, настроение и под. приповдигам се, приповдигна се страд. и непрех. Всички очакват любопитното зрелище. Жените и децата се приповдигат на пръсти. Смирненски. На четвъртия ден Станка започна да се съвзема. Но тя все още с мъка се приповдигаше. Г. Караславов. Каймакаминът едвам се приповдигна от мястото си зад една маса, покрита с червено сукно, и посочи с ръка миндерите насреща. Дим. Талев. || Съвземам се след болест; привдигам се. Болната вече се приповдигаше.
|