припознàвам, -аш, несв.; припознàя, -àеш, мин. св. припознàх, прич. мин. страд. припознàт, св., прех. 1. Остар. Признавам някого или нещо; зачитам. Право, имаше в близкото село един учител: той не припознаваше бога. Вазов. 2. Диал. Признателен съм, оказвам признателност. Правих им добрини, но кой ти припознава. припознавам се, припозная се страд.
|