припращя̀вам, -аш, несв.; припращя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. припращя̀л, -а, -о, мн. припращèли, св., непрех. Изведнъж почвам да пращя или пращя от време на време. Скоро дървото се залюля, припращя и се наведе на една страна. Елин Пелин. Съчките припращяха, пламъкът се издигна високо и заля стаята с червена светлина. И. Волен.
|