припря̀н, -а, -о, мн. припрèни, прил. 1. Бърз и нервен в действията си, много нетърпелив. Не знаех човек пo-жив, по-бърз, по-припрян. Вазов. Той беше буен, припрян, властен и всички се бояха от бързите му и дръзки решения. Дим. Талев. Той има припряно сърце. 2. Който изразява нетърпение. По чардаците тропаха припрени стъпки, вратите на килиите се хлопаха шумно. Ст. Загорчинов. Голямата дворска порта край кръчмата се отвори полека. Из нея с припрян говор излязоха снахите на дядо Герак. Елин Пелин. 3. Който не търпи отлагане; неотложен. Тръгвам за Саръкьой: припряна работа имам. Вазов.
|