приравня̀вам, -аш, несв.; приравня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане равно на друго; изравнявам. Той издигна ръжта, която носеше, и я показа на Гроздан. После я приравни със себе си, опря корените ѝ до земята, а класовете оправи нагоре: върховете на ръжта надминаваха раменете му. Йовков. 2. Прен. Правя някого еднакъв, равен по положение с другиго. Иди познай в тях кой е граф или графиня, кой е княз, кой е генерал, или учен или знаменит поет. Сиромашията и нещастието са метнали въз тях воала на скръбта, приравнили са ги. Вазов.
|