прирòда ж. 1. Всичко, което съставя органическия и неорганически свят. Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира: него жалеят / земя и небо, звяр и природа, / и певци песни за него пеят. Ботев. Цивилизацията префини умовете, даде ни чудните си усъвършенствования, за да се мерим със силите на природата. Вазов. 2. Творческо начало, което се проявява в постоянно създаване; естество. Природата веща беше се сбъркала: / тя от теб да стори гений бе искала. Вазов. Летните селски нощи... ме люлееха в сладък сън до гърдите на майката природа. Елин Пелин. 3. Характерни особености на местност, на околност. Ще гледам да попродължа стоенето си тука: животът е тъй тих, самотията е тъй пълна, природата е тъй хубава! Вазов. 4. Прен. Вродено свойство, същност; натура, характер. Има велики радости, както и велики скърби, които, слабата човешка природа сякаш не е в състояние да пренесе. Вазов. Той беше буен по природа. □ Всред природата — далече от населено място, от градска среда. Втора природа — дълбоко вкоренен навик. Игра на природата — рядко явление, което представя отклонение от естественото, от нормалното. Мъртва природа — а) Неорганичният свят. б) Живоп. Картина, на която са изобразени, нарисувани цветя, плодове, убит дивеч, риба и пр.; натюрморт.
|