|
прирòден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който съществува в природата или се проявява в нея; естествен. Природни богатства. Природни закони. Природни явления. 2. Който не се е създал, развил изкуствено; вроден. Природен ум. Природни дарби. Природна интелигентност. Природен недостатък.
природèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от природя. 2. Като прил. — роден от втори или трети брак при доведени или заварени деца. От този втор брак тя родила четири деца, от които останали живи три... Киро се мъчеше да прикотка и природените си братя, за да ги използва при нужда. Г. Караславов.
|