|
присвѝвам1, -аш, несв.; присвѝя, -ѝеш, мин. св. присвѝх, прич. мин. страд. присвѝт, св., прех. 1. Свивам леко. Като малка черна стрелка чучулигата трепти във въздуха, присвива криле и пак се вдига. Йовков. И той скочи, присвил глава между рамената си, сякаш дебнеше да се хвърли върху някого. Дим. Талев. Присвивам устни. Присвивам очи. 2. Прен. Притеснявам. Зимата се измина почти глухо, само за даването присвиваха раята силно и го събираха до пара. Цани Гинчев. присвивам се, присвия се страд. и непрех. Очите му горят, от време на време той се присвива и цял потреперва. Йовков. Той усети как се присви гърлото му за плач. Дим. Талев.
присвѝвам2. Само 3 л. присвѝва ме несв.; присвѝе ме, мин. св. присвѝ ме, св., непрех. Заболява ме силно — обикн. вътрешен орган. Но Станка се сви и полегна, защото над слабините нещо започна да я присвива. Г. Караславов. Присви ме стомах.
|