присвоя̀вам, -аш, несв.; присвоя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя по незаконен или непочтен начин своя собственост нещо чуждо; обсебвам. Той ограби дяда си и шуреите си, присвои имота им и с него отвори механата. Влайков. Мислеше как да присвои тая нива и да закръгли чифлика си. Елин Пелин. Земята беше на агите и бейовете, бяха я завладели и присвоили, техен беше и добитъкът, техни бяха и колите. Дим. Талев. присвоявам се, присвоя се страд.
|