прислоня̀вам, -аш, несв.; прислоня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. За глава, гръд и под. — слагам, опирам о нещо. Сънувах те и тая нощ, о мила, / сънувах те — бленуваща до мен, / глава на рамото ми прислонила. Яворов. Край брега на тиха Струма / спря се закъснял керван: / скитниците катунари / ще стануват тука стан. /... / Днес са тук. А бозна утре / де глава ще прислонят. П. П. Славейков.
|