прислоня̀вам се, -аш се, несв.; прислоня̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Заставам плътно до нещо, за да се запазя, скрия. Матьо сви в една тъмна уличка... Като се прислоняваше край стрехите на къщичките, Матьо я измина с широки и леки крачки. Дим. Ангелов. Изведнъж плисна пороен дъжд. Митко и майка му се прислониха до стъблото на едно дебело дърво. М. Марчевски. 2. Намирам подслон. Eдин прозорец светеше сега долу, където бяха калугерските килии. Някой от братята ли се беше върнал или закъснял пътник беше се прислонил? Йовков.
|