прислỳга ж. 1. Събир. Група лица, които прислужват; слуги, прислужници. Домакинът... сам шеташе и даваше последните разпореждания на прислугата. Вазов. Чудно нещо: долу няма нито доктори, нито прислуга. Л. Стоянов. 2. Прислужване. Подпоручикът стана и отиде да се кара със Сaрандовица заради лошата прислуга. Йовков. 3. Воен. Група войници, които се грижат за някое оръдие, картечница, минохвъргачка и др. Един снаряд улучи преди половин час първо оръдие, — каза той тихо. — Пряко попадение върху самия окоп. Оръдието е разрушено и трима души от прислугата са убити на място. Вежинов.
|