присòен, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. За местност – който е изложен на слънце, на припек. От дясно пък беше омайната панорама на синьото езеро, обточено с низ селца и градовце, мило снишени под високите присойни стръмнини. Вазов. Калугер цвете садеше / на едно място присойно. Нар. пес.
|