|
приспѝвам1, -аш, несв.; приспя̀, -ѝш, мин. св. -àх, св., прех. 1. Въздействам някому да заспи. Вечно, вечно бих ти пял — / вечер — за да те приспивам. Яворов. От ширния простор едва чут глас / в душа ми тихо, сладко се разлива, / кат песента на майка, в нощен час / коя детенце миличко приспива. Величков. || Докарвам някому сън, дрямка. Реката гърмеше някак по-упойно из влажната усоя, сякаш шумът ѝ приспиваше утихналите гори. Вазов. Дружината на кораба почива, / безгрижен сън моряшки дух владей — / морето ги люлее и приспива. К. Христов. 2. Прен. Правя някого да не види, да не забележи нещо; претъпявам. Еднообразието на безкрайното поле приспива и най-изострената наблюдателност. Йовков. Усмихвам се и на Александър, чуеш ли, за да ги приспивам. Да си отмъстим! Вазов. приспивам се, приспя се страд.
приспѝвам2. Само 3 л. ед. приспѝва ми се, несв.; приспѝ ми се, мин. св. приспà ми се, св., безл. Изведнъж ме обхваща желание да спя.
|