приспивàтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който предизвиква сън. Колко време съм прекарал в унесено състояние под приспивателния шум на влака, не помня. Вазов. Шумът на кълчищата и трептящият звук от острите игли на дарака пълнят стаичката с тъп, ленив и приспивателен напев. Елин Пелин. 2. Като същ. ср. приспивателно — лекарство против безсъние. Тя се прибра в стаята си и взе приспивателно, а на другия ден се събуди с натежала глава. Дим. Димов.
|