прѝстав м. 1. Остар. Началник на полицейски участък в миналото. Един ден до хотел Македония ме спира един полицейски стражар и ми казва да се явя в участъка, в името на закона, по заповед на пристава. Ал. Константинов. Полицейски пристав. 2. Диал. Селски слуга; ратай. Попът си главил пристав, да му пасе говедата. □ Съдебен пристав (остар.) — чиновник по съдебното ведомство, който привежда в изпълнение решенията на съда по граждански дела; съдия изпълнител, съдебен изпълнител.
|