пристàвам, -аш, несв.; пристàна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех.1. За мома — избягвам от бащината си къща и без съгласието на родителите си вземам някого за мъж. Ще му пристана, ще избягам с него в планината! Йовков. И разбрах тогава аз, горкана: / той обича синеоката, / дето снощи другиму пристана. Багряна. 2. Диал. Давам съгласието си за нещо, скланям за нещо. Петър пристана да остане дома си. Вазов. Шестима я братя не вричат; далеко — / и майка сама не пристава. П. П. Славейков.
|