прѝстан м. (рус.). 1. Част от пристанище, обикн. малък кей или понтон, която служи за акостиране и престой на малки плавателни съдове. Мънички рибарски платноходки чевръсто скачаха над вълните и бързаха към рибарския пристан. Д. Добревски. 2. Прен. Тихо, спокойно място, където може някой да се подслони; прибежище. Смирено влязъл в стаята позната, / последна твоя пристан и заслона, / да шъпнеш тихи думи в тишината. Дебелянов. пристàна. Вж. приставам.
|