прѝстъп м. 1. Внезапно, стремително нападение срещу противник; атака, щурм. Легендарният Скобелев с един отчаян пристъп... превзе тоя редут. Вазов. Три деня младите дружини / как прохода бранят. Горските долини / трепетно повтарят на боя ревът. / Пристъпи ужасни. / Дванайсетий път / гъсти орди лазят по урвата дива, / и тела я стелят, и кръв я залива. Вазов. 2. Внезапна, силна проява (на болест, чувства и пр.). Дългият пристъп на треската беше най-сетне преминал. Дим. Димов. Пристъп на ярост. Пристъп на гняв. 3. Рядко. Достъп. Ней отдавна бе затворен пристъпът до Лалка и в Йордановото семейство. Вазов.
|