пристъ̀пвам, -аш, несв.; пристъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Вървя, движа се бавно напред стъпка по стъпка. Той пристъпи бавно няколко крачки. Вазов. Той пристъпваше полека и понакуцваше с единия крак. Влайков. Конят му си изви врата като лебед и взе да пристъпва гордо и величествено. Цани Гинчев. 2. Приближавам се, идвам, стигам до определено място. Момиченцето пристъпи към Рада и ѝ даде писмото. Вазов. Калин огледа стаята, пристъпи към раклата и седна. К. Петканов. || Обр. Забулена вечер, гадаяща младост, / с мечтателен шепот пристъпва едва. Яворов. 3. Прен. Обикн. в съчет. с предлога към и отвл. същ. означава, че действието, изразено в съществителното, започва да се извършва. Пристъпвам към работа. Пристъпвам към дело. Пристъпвам към действие.
|