присъ̀ствие, мн. няма, ср. Пребиваване на определено място, когато нещо става или се извършва. Всички стояха гологлави: обичаят заповядваше това в присъствие на царя. Вазов. На поляната се събраха двайсет души въоръжени мъже и някак чудно изглеждаше между тях присъствието на Дона. Дим. Талев. || Наличност. Ако наистина тоя доктор е забелязал в организма ми присъствие или зародиш на някаква опасна болест? Вазов. □ Присъствие на духа — самообладание, хладнокръвие.
|