притàйвам, -аш, несв.; притая̀, -аѝш, мин. св. притаѝх, св., прех. Притаявам. Людмила седеше върху насипа до шосето... Все ѝ се струваше, че ще дочуе зад гърба си стъпките на Алекси, притайваше дъх: някъде вятърът ще повлече из стърнищата сплетени на кълбо тръни и тя вдигаше обнадеждена глава. А. Гуляшки.
|