притая̀вам се, -аш се, несв.; притая̀ се, -аѝш се, мин. св. притаѝх се, св., непрех. Оставам някъде тихо, без да вдигам шум; спотаявам се. Тогава той пълзешком стигна до дънера на една стара кой знае колко века върба и се притаи. Елин Пелин. И всички са се укротили и притаили, всички са се заплеснали в свирнята. Влайков. Той седна край полянката..., сложи пушката настрана и се притаи там, разчитайки, че кошутата ще се върне. Ем. Станев. || Обр. Над село и поляни лъхнаха тихи майски полунощи и в кротка дрямка се притаи шепотът на листите. П. Ю. Тодоров.
|