притежàвам, -аш, несв., прех. 1. Собственик съм на нещо; имам, владея. Освен къщата и хана в Белово, той притежава един хан и при станцията. Вазов. Читалището притежаваше множество... турски ръкописи и документи от Възраждането. Дим. Димов. 2. Прен. Съществуват, налице са у мене (известни черти, качества). Изобщо по наследство Алеко притежаваше най-вече черти от характера на бащата. П. П. Славейков. Притежава солидни познания. 3. В съчет. с някои отвлечени съществителни означава наличност на качество, което се означава от съществителното. Притежавам опитност. Притежавам търпение. Притежавам сили. притежавам се страд.
|