притеснèние, мн. -я, ср. 1. Затруднено материално положение, оскъдица на материални средства. Намери ли се някой в притеснение, в материална нужда, към тях пак... ще се обърне за помощ. Влайков. Искаше ѝ се да му напише всичко за тежкия живот, за недоимъка, за притесненията, които всеки ден се увеличаваха. Г. Караславов. 2. Само ед. Ограничение на свободата; гнет. Народът от векове бе свикнал да живее как да е и в притеснение. Дим. Талев. 3. Само ед. Тежко, мъчително, тревожно душевно състояние; силно смущение; безпокойство. Щеше ли да бъде достатъчен тоя единствен удар, за да разбие цялата позиция? Едва ли! Не, в никакъв случай! — реши той, като чупеше от притеснение тънките си бледи пръсти. Вежинов. Разболя се от притеснение.
|